Джордж Фридман: Преговорите между Русия и САЩ бележат началото на глобално преструктуриране
На 11 февруари 2025 г. САЩ и Русия проведоха преговори, които могат да променят геополитическия баланс на силите, след като руският президент Владимир Путин изрази загриженост, че отношенията между двете държави са на ръба на срив. В рамките на тези разговори беше договорена размяна на затворници – ход, който се тълкува като знак за размразяване на отношенията между Москва и Вашингтон.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди, че диалогът между него и Путин е непрекъснат и че двете държави работят по потенциална среща на върха, на която ще се обсъжда бъдещето на Украйна и новата архитектура на световния ред. Малко след това, Тръмп проведе разговор с украинския президент Володимир Зеленски, с което сигнализира, че Киев няма да бъде изолиран от преговорния процес.
Според известния американски геополитически анализатор Джордж Фридман, тези събития са част от голяма геополитическа трансформация, която ще предефинира световната политика в идните години. Той предупреждава, че тези преговори няма да доведат до бързо решение, а по-скоро ще очертаят рамките на новия световен ред, в който старите съюзи ще бъдат тествани, а нови геополитически блокове ще се оформят.
Геополитическата позиция на Русия
Фридман подчертава, че Русия се намира в най-деликатния момент в новата си история. Неуспехът ѝ да постигне решителна победа в Украйна доведе до икономически и военни предизвикателства, като същевременно увеличи зависимостта ѝ от Китай. Кремъл осъзнава, че дългосрочната изолация от Запада ще бъде катастрофална за руската икономика, особено ако китайското влияние върху Москва продължи да нараства.
В този контекст, Русия няма голям избор, освен да започне диалог със САЩ и НАТО, но без да показва слабост. Целта на Путин е да постигне компромис, който да позволи на Москва да запази контрола над завзетите украински територии, но без да изглежда като губеща страна.
САЩ и Тръмп: Нов курс в световната политика
Според Фридман, Тръмп има различен подход към Русия в сравнение с администрацията на Байдън. Неговата стратегия се основава на баланс на силите, а не на конфронтация, като той смята, че американските интереси ще бъдат по-добре защитени чрез стратегически компромиси, а не чрез директен сблъсък с Москва.
Вашингтон осъзнава, че Украйна няма капацитет за бърза военна победа и че европейските съюзници започват да изпитват умора от продължителния конфликт. В този смисъл, преговорите с Русия може да бъдат опит за спиране на войната, но с възможност за постигане на съгласие за ново геополитическо разпределение на силите в Източна Европа.
Украйна в сянката на големите играчи
Един от най-важните въпроси в тези преговори е ролята на Украйна. Според Фридман, Киев ще трябва да се изправи пред болезнени компромиси, тъй като Вашингтон и Москва ще търсят решение, което защитава интересите им.
Зеленски настоява, че Украйна трябва да бъде включена във всички дискусии, но реалността показва, че решенията ще се вземат между САЩ и Русия, а Киев ще бъде поставен пред фактическото положение.
Какво означават тези преговори за Европа и света?
Европейските лидери са притеснени от перспективата за директни споразумения между Вашингтон и Москва, които могат да изолират Европа от ключови решения. Германия и Франция вече изразиха загриженост, че подобен процес може да отслаби влиянието на Европейския съюз върху бъдещето на Украйна и сигурността на континента.
Фридман предупреждава, че тези преговори могат да променят не само Източна Европа, но и глобалния ред. Ако САЩ и Русия постигнат някакво съгласие, това може да доведе до нови конфигурации в международните отношения – например по-близки връзки между Москва и Вашингтон, но за сметка на Китай, който засега е най-големият стратегически партньор на Русия.
Какво следва?
Според анализаторите, предстои продължителен дипломатически процес, в който САЩ, Русия и останалите ключови глобални сили ще оформят новата архитектура на международните отношения.
Как ще изглежда този нов световен ред, ще зависи от динамиката на предстоящите преговори – но едно е ясно: сегашната глобална система е на прага на големи промени.
