Легендата за Петльовден: Празникът, тръгнал от Еркеч

Петльовден е български празник, отбелязван на 2 февруари, посветен на здравето и благополучието на мъжките деца. Традицията включва колене на петел, като кръвта му се използва за ритуално поръсване на прага на дома и за правене на кръстен знак по челата на момчетата, с вярата, че това ще ги предпази от болести и злини.

Според легендата, по време на османското владичество, когато се е събирал т.нар. „кръвен данък“ (вземане на момчета за еничари), в село Еркеч (днешно Козичино, Бургаско) една смела майка отказала да предаде сина си на османските власти. Тя скрила детето си, заклала петел на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато дошли да вземат момчето, османците видели кръвта и предположили, че детето вече е убито, поради което не взели други момчета от селото. Оттогава насам, този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба и мъжкото начало в българския род.

В село Козичино традицията на Петльовден се спазва от незапомнени времена. Във всяка къща, където има момче, се приготвя петел за здраве. Жените се събират в дома на бабата, която е помагала при ражданията, измиват ръцете ѝ и прикадяват с тамян. Приготвя се обредна трапеза, включваща сварен петел, питка, зелник и кравай. Жените се закичват с най-дългите пера от петела и се хващат на хоро, изпълнявайки традиционни еркечки песни.

Петльовден е пример за устойчивостта на българските традиции и символизира стремежа на българския народ да запази своята идентичност и семейни ценности през вековете.